ПРИМО̀ЛВАМ СЕ, -аш се, несв.; примо̀ля се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Разг. Моля се, помолвам се настоятелно. Някой път ако закъсат, младите тъй се примолват на стареца си: — Тате бе, дай ни два лева. Л. Михайлова, Ж, 87. — Шефе, късно стана. Да затваряме! — примоли се келнерът. Л. Дилов, ПБД, 181. — Божичко православни — примоли се, — тази нощ само да оцелея, не мърдам отвъд Йени Загра! В. Мутафчиева, ЛСВ I, 511. Петльо си кълвял пшеница. Дошъл Врабчо, примолил се: — Дай ми, Петльо, да си клъвна. До̀ ще време, ще си върна. Ран Босилек, ВП, 10. Търгна Марко сабля димиския, / да погуби Вида Баздаржийкя. / А Вида се верно примолила: / — Фала тебе, Марко Кралевичин, / немой, Марко, мене да погубиш. Нар. пес., СбНУ ХLIII, 98.